| Автор: Kaori Yuki
Жанр: Фентъзи, Романс Издадена първо в : Hana to Yume Време на излизане: February 1995 – February 2001 Брой томове: 20 |
Казват, че първият път се помни цял живот. В което има някаква логика – ново преживяване, уникално и неповторимо. Нормално е да си спомняме за него докато сме живи, понякога с лека носталгия, понякога с радост, че е отминало. Във всеки случай обаче, това е нещо много специално за всеки човек. Точно затова днес реших да пиша за първия си път – онзи случаен досег с мангата, който, клиширано казано, ме промени завинаги, остави дълбок отпечатък в душата ми, или с прости думи – направи ме отакуто, което съм днес ( “А, тя говорела за манга”, предполагам въздъхва някой читател).
Прочетох Angel Sanctuary заради едно AMV, което ми бе допаднало. Първото нещо, в което буквално се влюбих, бе красотата на героите. Твърде малко мангаки могат да рисуват като Каори Юки – детайлността е неописуема, а очите сякаш наистина гледат от другата страна на монитора, като че ли хората (и другите създания) са снимани. Признавам си, има нещо доста мъженствено в някои от мъжките персонажи, обаче в повечето случаи това е търсен ефект – няма да срещнем грубия селянин с тоягата, но пък Каори Юки ни показва пичове, които се занимават главно с интелектуална дейност и точно в това им е чарът. А в тази роля мускулестият гигант няма място. Не ме разбирайте погрешно, изобщо не се опитвам да кажа, че Каори Юки не е извратена. В Angel Sanctuary има травестит, кръвосмешение, хермафродит, мъж с десет санта маникюр и чудовища, каквито само един болен мозък може да сътвори. Дори някак да оправдаем героите, за историята не може да се каже, че е розова моралистична приказка. И като стана дума….
Историята в Angel Sancturary се върти главно около Алексиел (мацката, която ми е от любимките, въпреки че прекарва почти цялата манга в сън), въстанал срещу Бог органичен ангел. За лошото си поведение, нашето маце е наказано да спи оковано в Рая, докато душата му се преражда на Земята, като всеки път е убивана жестоко и не може да постигне щастие. За пазител на Алексиел е назначен един друг известен водач на бунта, който няма да спомена, защото ще спойлна много (така или иначе по-запознатите с Библията се досещат кой е той). В началото на мангата, Алексиел се е преродила за пореден път в тялото на 17 годишно момче на име Сетсуна Мудо. Сетсуна има един много сериозен проблем – той е влюбен в сестра си, Сара. Няма да задълбавам във философии кой точно, той или Алексиел, е влюбен в нея всъщност. Фактът обаче е, че Сара отговаря на чувствата на брат си, което ги принуждава да избягат заедно. И хепиендът щеше да е пълен, ако братът на Алексиел, неорганичният ангел Росиел, не бе по петите им, опитвайки се да събуди душата на сестра си. Последвалите събития са доста, появилите се герои също, няма да обърквам читателят с още имена и описания. Важното е, че Сара е убита и Сетсуна решава да тръгне да търси душата й. Предстои му дълго пътешествие, което ще го отведе в дълбините на Ада и във висините на Рая, ще го срещне със служителите на Луцифер и на Бог, за да може в края на това Дантевско пътуване Сетсуна да осъзнае,че границата между ангелите и демоните е толкова тънка, та чак не съществува и понякога грешниците са по-праведни от светците.
Angel Sanctuary е история за доброто и злото. За техните измерения и за това какво представляват те и кой ги определя. Тя е също така история за бунта, за падналите ангели, за омразата за лудостта, за жертвоготовността, но най-вече за любовта. Онази любов, в която нямат значение моралът, разумът и смъртта. Всички тези теми се преплитат в разнообразни конфликти, изобразената картина постепенно се разширява и следва историите на все повече герои, създавайки в крайна сметка един цял свят със свои проблеми и ценности. Дори не един, а цели три – Земята, Ада и Рая (както са озаглавени и трите части на мангата). Така и в този аспект Каори Юки постига невероятна детайлност, неприсъща не само на доста други манги, но дори и на някои нейни по-късни творби.
Тук държа да отбележа един минус на мангата – дългата първа част (Земята). В един момент става почти отегчителна, но после Сетсуна слиза в Ада и всичко си отива на мястото. Личният ми съвет е: преживейте земната част. Търпението определено си заслужава. И също така, моля ви, най-приятелски и с добро чувство, не гледайте анимето. То представя една опростена, орязана и променена история, която единствено може да спойлне и да откаже от мангата. Което наистина ще е жалко.
Ще се въздържа от повече коментари, защото, както казах в началото, първият път е незабравим и вълшебен. В противен случай се превръща и в последен. А съм почти сигурна, че срещата с Каори Юки няма да е такава.
Лична оценка: 9/10
Линкове:
