 |
Автор: Yasuhiro Nightow
Списания: Shonen Captain, 3 тома, Trigun, 1995-1997 г.;Young King Ours, 14 тома, Trigun Maximum, 1998-2007 г. Издадена на английски от: Dark Horse Comics Жанр: Action, Adventure, Comedy, Drama, SciFi, Western, Super powers, Post apocalypse, Seinen Сканове и фенсъб от: MangaProject, Maximum 7 |
Има една поговорка, според която всяко нещо, което е приело форма, някой ден неминуемо ще я загуби, т.е. ще намери своя край. И с аниметата става така – рано или късно те достигат до логичния си завършек. A когато това се случи със заглавие, което ни е харесало ужасно много, остава една неприятна празнота, едно човъркащо желание за още от същото. Хубавата новина е, че в тези тежки моменти човек обикновено може да посегне към съответната манга и да си реши проблема. Поне за известно време.
Подобно беше и моето преживяване с Trigun. Едноименното аниме, което гледах за пръв път през 2003-а, се превърна в едно от любимите ми и аз прекарах последните 5 години в неприятна абстиненция, потушавана единствено от периодичните му преизглеждания. Преди няколко месеца обаче, докато си зяпах влюбено плюшката на Vash, се сетих, че е крайно време да проверя докъде са стигнали с превода на мангата и броени минути по-късно установих с огромна радост, че вече има пълен набор от преведени томчета и че качеството на скановете всъщност е повече от пeрфектно. Останалото ви е ясно – заех се да задоволявам Trigun зависимостта си на мига, а тук ще ви избръщолевя последвалите от процеса наркотични видения.
Когато анимето Trigun се появява на бял свят през далечната вече 98-а година, от мангата са публикувани едва 3 тома в списанието Shonen Captain. През 97-а то спира да излиза и авторът Yasuhiro Nightow (Gungrave) прехвърля отрочето си в периодичното издание Yong King Ours на издателската къща Shonen Ganosha, където поради проблеми със запазените права, то започва сериализация под името Trigun Maximum. Nightow участва активно в направата на сериала и така той не се ограничава само с наличните 3 тома от комикса, а съдържа и основната част от идеите на автора за цялостната история до края й включително.
Ето кратко описание на сюжета за тези, които не са гледали Trigun TV (и които могат да се чувстват поощрени да го направят ASAP). Действието се развива на една негостоприемна, опалена от слънцето планета, на която е катастрофирала част от огромната изследователска космическа флотилия на Земята, пратена да издири и засели някое подходящо за живот място из Галактиката. Оцелелите са оформили малки градчета около падналите по повърхността кораби, успявайки да функционират в неблагоприятната среда, благодарение на корабните технологии, част от които са т.нар. plants – синтетични хуманоидни създания, могъщ източник на енергия. В тази брутална постапокалиптична уестърн атмосфера, две служителки на застрахователната компания Bernardelly – Milly Thompson и Meryl Stryfe – са изпратени да намерят (и впоследствие да държат под око) легендарния “хуманоиден тайфун” Vash the Stampede, за чиято глава е обявена абсурдната награда от 60 милиарда двойни долара. Преследвайки въпросния, двете се озовават в едно от обичайните за присъствието му престрелкови мелета, където насред свистящите куршуми застават очи в очи с… най-големия стрелец-пацифист, хуманист и любител на понички, който човечеството е срещало някога.
Започва да става ясно, че всъщност цялата унищожителна стихия, която следва Ваш по петите, е дело на десетките побеснели ловци на глави и на едно друго, много по-голямо зло, в лицето на лошия му брат близнак Million Knives, неговия фанатичен слуга Legato Bluesummers и верните му 12 супер могъщи последователи от бандата Gung-ho guns. Бягайки от поредния див екшън, тримата ни протагонисти се натъкват на мистериозния свещеник Nicholas Wolfwood, който много скоро се доказва като превъзходен стрелец и се превръща във верен приятел и съюзник на Vash в опитите му да октрие и възпре Knives преди последният да е успял да осъществи пъклените си намерения за окончателен геноцид.
Както виждате, историята е съвсем прилична, още повече като се вземе предвид факта, че в това аниме нищо не е такова, каквото изглежда. Иначе и останалите хубави елементи от сериала са си там:
- разкошна, адски стилна атмосфера, комбинираща по един толкова оригинален начин наглед несъвместими неща като спагети-уестърн (с всичките му стрелци, пустини и долнопробни барове), постапокалипсис и супер-способности, създавайки уникален, плътен и страшно въздействащ сетинг.
- брутални екшън сцени, съперничещи по похвати, качество и изродщина на тези в Hellsing.
- приятен, ненатрапващ се хумор, който се съвместява добре с драмата и не стои като някаква кръпка (както е в Chrno Crusade), а вместо това доизгражда образите на персонажите
- престъпно яки и като визия, и като поведение герои, които са доста над стандартното плосичко шонен клише. Vash, Nicholas и Legato са просто болезнено готини и досега не съм срещала човек, който да е гледал анимето и да не си е харесал поне един от тях. Само вижте Nicholas – като някакъв нетемерутлив El Mariachi, но с огромен кръст, вместо калъф за китара. И куулнесът блика на талази! Или Legato – как си поисква нова вилица, когато неговата се счупва в някаква престрелка. Култ! А Vash е У-НИ-КА-ЛЕН! Да, и преди сме се срещали със супермощни алтруистични до идиотизъм добряци, но тоя е направен толкова добре, че като гледаш как страда заради принципите си, ти се свива сърцето. И това от цинично копеле като мен…
Наистина, не ми стигат суперлативите да го опиша. Липсва само бруталната уестърн-музика, но пък за компенсация имаме адски идейни вътрешни корици, които пародират външните. А любимият Kuroneko-sama (един неприлично сладурски черен котарак, който се появява в кадър във всичките 26 серии, казвайки: “Няя”) е на всяка страница от Съдържанието!
Ако пък сте гледали анимето и се чудите дали има смисъл да губите време и да се заравяте в мангата, при положение, че двете значително се припокриват, то нека ви помогна да вземете решение. Да, смисъл ОПРЕДЕЛЕНО има, защото 18 тома манга никога не могат да се вместят в пълната си прелест в 26 епизода. A и очевидно през годините на Nightow са му се избистрили и хрумнали бая нови неща. Така например, вече имаме един Knives, с много по-смислена причина за омраза към човеците и много по-активно присъствие от неадекватния почти липсващ пич, който гледахме в сериала. Даден е съвсем конкретен отговор на въпроса какво са plants и какво са Vash и Knives. Разказано е повече и за Nicholas, който освен всичко, показано в анимето, е и член на страховитата организация The eye of Michael и като такъв освен с уменията си на стрелец, разполага и с някои доста респектиращи други качества, от което следват голямо количество злокобни екшън сцени с много, много стрелба и кръв. Има и важни нови персонажи – примерно Crimsonnail – тайнственият изгубен и най-могъщ 13-ти гънг-хо и Livio/Razlo – колега на Nicholas от The eye of Michael. Образът на Legato е по-задълбочен, а пък Zazzie the Beast, един от 12-те оригинални гънг-хо, е почти напълно променен и вкарва в конфликта хора – plants една изцяло нова страна. Изобщо историята е много по-добре развита и изчистена от неясноти и противоречия, а интригите са страхотно навързани. Milly и Meryl пък са доста по-епизодични персонажи и изчезват за огромни периоди от време. Така мангата става съвсем мъжка.
Разбира се, има и някои кусури. Най-значителният от тях е стилът на рисуване. Понякога изобщо не става ясно какво се случва, което е страшно неприятно за заглавие с много екшън. Друг не-съвсем-бял кахър са безсмислените и мелодраматични филъри, които могат да се видят и в анимето. За щастие те са малко на брой и действието се движи изключително по главната сюжетна линия. Едно от нещата, които ми направиха лошо впечатление е и елиминирането на романтичните отношения между двама от персонажите, които поне за мен бяха много ценни. Но това си е лично мой проблем и не мога да обвинявам Nightow за него.
Ами, това е в общи линии. Мислех за завършек да сложа една финална бясна агитация, но се уморих, а предполагам уморих и вас. Затова спирам да пиша и оставям цифрите да говорят вместо мен:
Оценка: 9/10
Линкове: ANN, Уикипедия, Dark Horse Comics
