Вид: Серии, 26 епизода
Време на излизане: 20.05.2004 до 19.03.2005
Жанр: Action, Adventure, Comedy, Historical, Martial Arts, Samurai, Seinen, Slapstick, Swordplay, Violence
AniDB Rate:
Една история, в която любов, приятелство и смелост… няма! (AniDB)
Горният ред представлява доста добро описание на Samurai Champloo, но вероятно озадачава повечето хора. Все пак дори да приемем, че самурайско аниме може да мине без любов и приятелство, смелостта уж е задължителна. Е да, ама не…
Samurai Champloo започва с екзекуция. По-точно – с опит за екзекуцията на двама от главните герои, които май заслужават да ги опиша набързо. Единият от тях, Муген, е див боец със странен вид и произход, другият, Джин, е странстващ ронин, традиционната представа за гордия и благороден воин. Двамата имат само едно общо нещо (освен фактa, че им предстои да умрат след няколко минути) – огромното желание да се бият. Именно то им е довлякло и смъртното наказание. За тяхно щастие, леко чалнатата сервитьорка Фуу в момента се нуждае от двама добри бойци, пък били те и странни. Тя ги спасява от смъртта срещу обещанието да й помогнат да намери самурая, който „има аромат на слънчогледи“. И така, нашата доста екстравагантна компанийка се отправя на път.
Признавам, че разказана накратко, историята на анимето звучи странно, дори нелогично. Доста време отлагах да го гледам поради тази причина. Други работи, които смятах за смахнати, бяха визията и музиката на анимето – в него има купища графити, рап, въртящи се плочи, трева и стрийт култура. Изобщо все неща в разрез с моето виждане за сериозно и заслужаващо си заглавие. Което се оказа груба грешка, осъзната още с първия изгледан епизод от Samurai Champloo. Защото в него има много повече от разказа за едно пътуване, интересна компанийка и доста рап. Има живот. Но да започна с по-сухарската част от описанието.
На първо място, анимето е визуален оргазъм. Стилът е леко странен, особено що се отнася до фоновете, главната причина за което е графити елементът. Това обаче не дразни, дори напротив. А като се добави и съчетанието с рап парчета, доста по-оригинални от аниме j-рап-а, на който сме свикнали, комбинацията е уникална. Вероятно си мислите, че действието се развива в стравнително модерно време? E, лъжете се – историята ни връща в класическия за самурайските анимета Едо период, като дори са използвани реално съществуващи личности и събития. Миналото и съвременният свят са преплетени дотолкова добре, че човек в един момент започва да се чуди дали преди векове в Япония не е имало рапърски войни.
И така, достигам до съществената част. А именно персонажите. Твърде рядко някое аниме създава реалистични герои – герои, които сякаш живеят, чувстват и мислят. В това отношение Samurai Champloo се справя блестящо, показвайки ни образи толкова живи, че човек им става съпричастен. Пътят, който изминават, е не само до целта им, а и до емоциите на зрителя. Нещо, отдаващо се на твърде малко режисьори, но Шиничиро Уатанабе (Cowboy Bebop) определено е един от тях.
Признавам си, горното ревю смърди на фенщина от километри. Не се и опитвам да го крия, а и няма как. И се надявам да гледате анимето понеже съм ви заинтригувала с написаното, или пък просто от любопитство как е възможно няколко рисувани герои да предизвикат такива изблици на любов. Почти съм убедена, че после ще фенстваме заедно.
Лична оценка: 10/10
Линкове:
Готино ревю, въпреки че е твърде кратко, можеше да се отдели повече място за героите, осбенно за Джин и Муген. Какво друго,това е най-любимото ми аниме заедно с Cowboy Bebop и фенщината в написаното е повече от плюс за мен.
Това е най-силното аниме което съм гледал. И м/у другото заглавието си лъха на хип-хоп (като изключим 1вата дума от него) тъй като Champloo си е дума за „Батъл“. Та и аз давам лична оценка 10/10, даже ако може 11/10, тъй като няма аниме което да ми е било толкова леко за гледане, и единственото което съм гледал с такъв ентусиазъм. Факта че нямах търпение да си пусна следващия епизод, като се има предвид, че епизодите са си нещо от сорта „всеки за себе си“, говори сам за себе си
Съжалявам ако пиша сложно надявам се да ме разберете. Ако не ме разбирайте просто дърпайте, гледайте и се кефете – Заслужава си!